Home Новини След опит за убийство писателят и светски хроникьор Денди се бори за живота си в „Света Анна“

След опит за убийство писателят и светски хроникьор Денди се бори за живота си в „Света Анна“

След опит за убийство писателят и светски хроникьор Денди се бори за живота си в „Света Анна“
Любомир Милчев-Денди, снимка - Facebook

От Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“ отрекоха появилата се във варненски сайт информация, че Любомир Милчев-Денди е починал. „Състоянието му е много тежко, с опасност за живота, но е жив“, заявиха пред репортери от лечебното заведение. Припомняме, че след жесток побой миналата седмица Денди беше приет в болница „Св. Анна“ в четвъртък с тежка черeпно-мозъчна травма и в много тежко състояние – с множество фрактури на черепа, отоци и хематоми. „Денди се бори за живота си и не е идвал в съзнание,“ съобщи по-рано днес говорителят на болницата Антон Луков. По думите на говорителя „шансовете на Денди не са никак големи“.

Вчера актрисата Касиел Ноа Ашер призова в социалните мрежи: „Засега ни остава само да се молим Денди да има късмет! Който желае да дари кръв (има нужда) може да го направи още утре в Национален Кръводарителски център на името на Любомир Илиев Милчев. От там дават бележка, която носите в Окръжна болница Св. Анна! А от понеделник можете да кръводарите и в самата Окръжна. Но аз ще ида утре – защото нещата са спешни. Ако някой знае какво е станало с кученцето на Денди – нека пише. Ще се намери приемен дом за него, докато надявам се от все сърце Денди се оправи! Това е информацията, която имам.“

Днес от „Света Анна“ казаха, че кръв има достатъчно.

Психиатърът Любомир Канов написа:

„Изключително долно престъпление и гадост е да пребиеш безпричинно до смърт един софийски оригинал, ексцентричен и образован човек, който дава колорита на града с чувството си за хумор, със своеобразната си елегантност на тъжно-умен човек, наречен Денди, а като последна гавра дори да откраднеш кучето му! Та той изобщо не беше от разюзданите левичарски бесове на транс и гей културата! Беше просто един фин и интелигентен столичанин. Много тъжно и позорно…“

Молим се човекът да бъде спасен.

“Аз не съм в състояние да припозная социалистическото минало като част от моята предистория. При все че в него са се случили много неприятни за семейството ми неща, аз го възприемам като една дълго проточила се преструвка. Не вярвах ни думица от социалистическите бръщолевеници и ми бе достатъчно да разгледам няколко снимки на царското семейство и вещите в къщата на прабаба ми, за да имам интуицията, че става дума за истински неща и за един безкрайно по-богат и хармоничен образ на живеене.”

“Тази българска склонност към половинчатото, тази враждебност по отношение на пълнотата на едно изражение, в случая изражението на българското достолепие, прави щото българската сцена да изобилства от поддържащи роли, от суфльори и появата на истинските герои се счита неприлична и обидна за българската скромност и свитост.” 

Любомир Милчев-Денди е роден в град Станке Димитров през 1963 г. Той обаче обича да казва, че само там е записан, защото раждането му започнало по пътя към Рилския манастир. Иначе живее в Перник до записването си в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. В казармата, която беше задължителна, е служил 2 години в Строителни войски, предимно с цигани и турци. Но казва, че се разбирал с тях добре и никога не са го тормозели, въпреки че и там е бил ексцентричен.

През 1988 г. завършва специалностите “Културология” и “Българска филология”. Специализира докторантура в Германия в университета в Бохум и в университета в Хайделберг. Бил е главен редактор на културно-информационния справочник за София “Градът”. Автор е на над 15 книги, част от които са с литературна критика. Води различни рубрики, както модни, така и светски за български издания, но истинската му популярност се дължи на телевизията. Участва като “светски лъв” в предавания, като “Сблъсък”, “Искрено и лично” и други, а през 2006 г. и 2013 г. влиза в риалити форматите на “Вип Брадър”, като втория път се класира на трето място.

Самият Денди споделя, че е от фамилия на репресирани след 9 септември 1944 г. и много уважава предците си. В същото време води война с родителите и със сестра си, която е учителка в Перник. Твърди, че тя е била фаворизирана, докато майка му и баща му не разбирали влечението му към поезията и докато бил по-млад му говорели, че е “редно малко да се оправи и да прилича на истински мъж”.

Клюкарските издания и сайтове са пълни с истории за него и сексуалната му ориентация, алкохолните му подвизи и какво ли още не, но най-често историите са или лъжливи, или силно преувеличени. Приятелите му казват, че той дори се радвал на някои от най-екстравагантните фалшиви новини с името му, защото помагат за неговата популярност.

Любомир Милчев се жалва до СЕМ през 2016 г. от “Шоуто на Слави”, което тогава се излъчва по bTV. Той обяснява мотивите си с това, че след като е бил показан от комика Мариян Бачев образа на “Денди Пенди”, на него започнали да му подвикват и подсвиркват минувачи по улицата.

“Признавам, не съм сред почитателите на този формат и не го гледам, но мои приятели с възмущение ми обърнаха внимание на пародийния телевизионен образ Денди-Пенди. Както може да се предположи, Пенди е като контракция на “пендел”, “педал”, “педераст”… Няма съмнение, че истинските почитатели на това шоу бездруго не блестят с голяма култура и усет, обожават някой да бъде омаскарен, а също и да бъдат манипулирани и тъкмо така са благодатна почва за насаждане на омраза към различното, към по-сложното, към традиционалното, въобще към онова, което не се вписва в мерзкия модел на чалга-клишетата, най-вече чрез инсинуиране на перверзна сексуалност”, написа Денди в жалбата си, която бе публикувана дори и в сериозни вестници. Естествено – никой после не се сети да попита дали тя изобщо е гледана от СЕМ и заради “скандала” има ли санкция за “Шоуто на Слави”.

Библиография:

  • Проглеждането на гледката: Из скромния опит на един съгледвач : Разкази (1995)
  • Далматинецътъ Марципанъ: Декоративенъ мемоаръ въ черно и бяло апропо, съ трийсетина най-чудесни за гледание светливи картини на фотографическото заведение на г-нъ Борисъ Мисирковъ (2000)
  • Вещи и обнищвания в литературата: Лит. антиквариат; Две студии върху проблема за антикварната вещ в литературата (2001) – съдържа: „Братовчедът Понс“ на Балзак или старата перука на колекционерството; „Завръщане в Брайдсхед“ на Ивлин Уо – монстранца, картини и мече
  • Комедиантите: Фарсове и водевили: и дори… tableau vivant (2004)
  • „Любовникът на лейди Чатърли“ и благоприличието на нетрагичното: Покрайлитературни събития (2006)
  • Спекулативно-поетически разглеждания на времето у късния Хайдегер: Консеквенции на коинциденция (2008)
  • Приемът: moralité; Kapuzinergruft: символ-верую на неведомия (2010)
  • Светлописи: есета върху избрани фотографии (2010)
  • София Енигма-Стигма: разгледни блуждания из града (2011)
  • Последният портрет на маркеза Казати: шармантна фантасмагория с много сребърни подноси и… триумф, дори, на осуетена събитийност (2013)
  • Тайни на софийския царски дворец: възпоменателен тур (2013)
  • Между comme il faut и faux pas: добрият маниер в съвети за джентлемени (2014)

Previous article Предложенията на Карина Попова за изложби в София
Next article Българският балет празнува своя 94-ти рожден ден
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here