Молитва

Свободата е като хляба.
Всеки ден се замесва,
изпича,
изяжда.

Свободата трябва
всеки ден да е прясна,
топла,
сладка,
достатъчна, за да я споделиш с други.

Не яжте огризки,
не яжте вчерашен хляб,
не яжте подарен хляб.
Сами си замесвайте
и изпичайте
хляба,
за да го имате,
за да не го просите.

Засяда на гърлото
вчерашния хляб,
подарения хляб.

Хляб наш насущний дай си го сам.

1967

„Събрано“ от Радой Ралин излиза по повод сто години от рождението на писателя, съобщават издателите от „Милениум“.

„Радой Ралин (1922-2004) е псевдоним на Димитър Стоянов, един от най-колоритните български личности – поет, писател, сатирик, епиграмист, драматург и дисидент. С всяка от творбите си и с примера на собственото си страдалческо битие той докрай защитава принципите на свободата и вечните човешки ценности, като не се бои да осветлява и критикува разнообразните обществени недъзи,“ посочват издателите.

По думите им настоящото издание представлява съдържателна разходка по пътя на неговото забележително творчество – от нежните му стихове, през прозаичните му остроумия до драматургичните му произведения. 

„Радой беше и си остана извън рамките на обичайното, един необикновен човек, не по мярка и надскочил времето, в което живяхме, стърчеше с няколко глави над духовното примиренчество,“ казва  Рада Александрова,  писателка, поетеса и драматург.

Според критика Светлозар Игов нашата история, социология, национална психология, нашата литература едва ли скоро ще кажат толкова истини по своите предмети, колкото е казал Радой в своето творчество.

„Той беше призван да създава. Да създава стихове, които потушават страховете ни, и да отстоява не идеологии, а идеи“, смята Вихрен Чернокожев – литературен историк и критик.

„От творбите на Радой Ралин можем да научим най-важните уроци за случващото се с България и със света от април 1922 година до днес,“ допълва Георги Цанков, литературен критик и преводач. 

„Един Радой – така ще се казва мярката за честност и неподкупност във всяко време на корупция, на мошеничество, на лъжа и лицемерие,“ според поета Недялко Йорданов.