Home Култура Тайната на Коледния базар

Тайната на Коледния базар

Тайната на Коледния базар
Стара гравюра на Коледен базар във Виена

На 19 ноември за десети път бе отворен немският коледен базар в Градската градина в София. Ето едно място, на което винаги е приятно да се отиде. Всяка ноемврийска и декемврийска привечер е родена за такива кулинарни и предколедни посещения.

Коледен базар, снимка: Humphrey Muleba

Коледните базари са немска традиция с дълга история. За да овладеят пандемията обаче, хората до голяма степен трябваше да се откажат от това удоволствие през 2020 г. Където и да се провеждат коледните базари тази година, посетителите ще трябва да бъдат подготвени за ограничения и изискване на сертификат за ваксина или преболедуване. Немският коледен базар в София пуска посетителите си със зелен сертификат. Защото по традиция коледният базар се преживява с тълпата между сергиите.

Но също така и с чашата димящо греяно вино, уханието на печени бадеми, разнообразните наденички, пържени картофи, кисело зеле, коледни сладкиши, ръчно изработени коледни играчки, сувенири и подаръци и… самият дядо Коледа, който раздава подаръци на децата.

Големите градове в Европа често отварят по няколко пазара, които започват от първия Адвент (в немскоезичния свят се празнуват 4 Адвента – това са четирите недели до Коледа), като продължават малко преди Бъдни вечер, а понякога и след това.

Първите коледни базари в немскоговорящите страни са се случвали преди повече от 600 години. Твърди се, че Bautzen Wenzelsmarkt се е състоял още през 1384 г. Дрезденският Щризелмаркт се споменава в документ от 1434 г., а Nuremberg Christkindlesmarkt или Augsburg Lebzeltermarkt са също толкова стари. Виенският „зимен пазар“ дори датира от 1382 г.

Мъж с покупки и елха се вози на файтон с магаре. Графично представяне, цифрово възпроизвеждане на оригинално произведение на изкуството от 19 век. © picture alliance / Bildagentur-online Снимка: Bildagentur-online / Sunny Celeste

Средновековните базари се използват за доставка. Да вземете всичко, от което се нуждаете за цялата зима и за Коледа – това е предназчначението, което е имал коледният базар преди векове. Поради това базарите през Средновековието нямат много общо с днешните. Тогава хората са ги използвали, за да се запасят. Освен търговците, право да предлагат стоките си на базарите са имали и занаятчиите – тъкачите на кошници, обущарите и производителите на играчки. На много места е било позволено на пекарите да продават лакомства. Още през Средновековието пътуващи музиканти са били често център на вниманието на коледния базар.

Преходът от пазара за доставки към удоволствието и празника започва през XVII-ти, и XVIII-ти век. През това време коледният фестивал се променя и от чисто религиозно събитие става семеен фестивал. Социалните събирания и подаръците за децата стават все по-важни за средната и по-горната класи. На предколедните базари все повече се предлагат храни и напитки, както и играчки. От този период датира и обичаят да се подреждат и рождественски сцени. Първите коледни ясли идват от Италия в началото на XVII век. Кошари с живи овце, кози и магарета все още могат да бъдат видяни и днес, особено на селските пазари.

Коледните базари отразяват и социалните промени. Меденките, коледните сладки, захарните бастунчета, лютите кестени и печените захаросани бадеми са си класика за всеки коледен базар и днес. Със социалните промени през XIX-ти век обаче, причинени от индустриализацията, много коледни базари също се променят. Съобщенията за сблъсъци на коледния базар в Берлин са поради наличието на социални конфликти. С появата на универсалните магазини от 1920 г. нататък много стоки изчезват от базарите, тъй като вече са налични и извън тях, а и са по-евтини. От друга страна базарите стават все по-фолклорно ориентирани. Елхите и светлинките създават уютна атмосфера. Традиционно проектираните къщички-щандове, празничните церемонии и музиката, както и забавленията като въртележките например стават неотменна част от панаира. Изключение правят някои католически райони, където Адвентът се счита за Велик пост.

Едва ли по време на Втората световна война и през следвоенния период е имало базари. При националсоциалистите коледните базари се интерпретират като езически зимен фестивал и се идеологизират в смисъла на националсоциализма. Скоро обаче Втората световна война слага техния край. Дори в следвоенния период почти няма базари, поради лошата икономическа ситуация. Едва когато Европа си стъпва на краката през 60-те години на миналия век, вековната традиция отново набира скорост.

Както тогава, така и сега коледните базари в Западна Европа днес са под въпрос, защото Ковид19 се оказа поредното голямо изпитание за човечеството. А тайната на Коледния базар е, че в Западна Европа празнуват чудото от 600 години. Радост, обич, лакомства и подаръци – Коледа е и всичко това. Приятна разходка. И много здраве в идващите предколедни дни!

На щанд за базар висят джинджифилови сърца © dpa Снимка: Йенс Бютнер

Previous article Уроци по музика за малки и големи
Next article Не мога да отделя балета от себе си. Това не е професия, а живот!
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here