Home Мнение Теодор Ушев превежда есе на Милан Кундера, страховито актуално и днес

Теодор Ушев превежда есе на Милан Кундера, страховито актуално и днес

Теодор Ушев превежда есе на Милан Кундера, страховито актуално и днес
Теодор Ушев, снимка: Facebook

„В една от тези нощи, когато не можеш да работиш, защото просто не ти се прави нищо и си потънал в мъка и тъга, реших да преведа този текст на Кундера. Нарича се „Въведение към една вариация“ и е написан като предговор към единствената му пиеса „Жак и неговият господар“. Това е непълната му версия. Този текст ми се струва важен, точно сега, точно днес,“ пише Теодор Ушев.

Милан Кундера, снимка: Facebook

От Милан Кундера

„Беше третият ден от окупацията. Бях в колата си, между Прага и Будейовице… На пътя, в полето, в гората, навсякъде бяха разположени руски отряди. Внезапно военен патрул спря моята кола и трима войници започнаха да я претърсват. Когато операцията беше завършена, офицерът, който ръководеше проверката, ме попита на руски: „Как чувствуваться?“

Въпросът не беше нито заядлив, нито ироничен. Напротив – офицерът продължи: „Всичко това е едно голямо недоразумение. Но всичко ще е наред. Трябва да знаете, че ние обичаме чехите. Обичаме ви!“

Пейзаж, разоран от хиляди танкове, бъдещето на страната ми съсипано за векове, правителството на Чехия арестувано и свалено, а офицерът от окупационната армия ми се обяснява в любов? Разбира се, той не искаше да изкаже несъгласието си с инвазията, нямам никакво съмнение в това. Те всички говореха така: тяхното поведение не беше садистичното удоволствие от насилието, но друг архетип: този на несподелената любов:

„Защо чехите (които ние толкова много обичаме!) не желаят да живеят с нас, по същия начин като нас? Колко жалко, че трябваше да използваме танкове, за да им покажем нашата любов!“[…]

Чувствата са важни за човека, но те стават съмнителни в момента, в който се превръщат в единствена ценност, в критерий за истинност, в оправдание на поведението ни. Най-благородните националистични чувства могат да оправдаят най-свирепа жестокост. С надути от лирична сантименталност гърди човек може да извърши най-голямото престъпление, в името на любовта. Сантименталността, която замества рационалното мислене, която става база дори на неразбирателството и липсата на толерантност. Тя става „суперструктура на бруталността“, както казва Карл Юнг.

Издигането на чувствата в ранг на ценност води началото си много далеч във времето – може би още от началото на Християнството. „Обичай Бога – и прави каквото искаш“ казва Св. Августин. Тази знаменита фраза е основополагаща: критерият за истина се премества отвън навътре, в зоната на субективното. Вълната на чувството на любовта („Обичай Бог“ – императив на Християнството) измества яснотата на Закона (императив на юдеизма) и се превръща в мъгляв критерий за морал и честност. Историята на християнското общество е незаменим урок по чувствителност: Исус на кръста ни учи да приемаме страданието; средновековната поезия – да открием любовта; доктрината за буржоазното семейство – да изпитваме носталгия по родния дом; политическата демагогия успя да „сантиментализира“ желанието за надмощие и сила.

Но с настъпването на Ренесанса сантименталността на Западната цивилизация започва да се балансира от едно допълнително чувство: това на смисъла, разума и съмнението, на играта и на релативната относителност на всичко човешко. Именно тогава Цивилизацията навлиза в своята зрялост. В своята знаменита реч в Харвард Солженицин ситуира започването на кризата на Западната цивилизация именно в епохата на Ренесанса. Русия, като една по-особена цивилизация, прозира и се отличава от тази негова присъда. Всъщност историята на Русия се отличава от Западната – и то именно с отсъствието на Възраждане и духа на промяната, който следва Ренесанса. Ето защо мисленето на руснаците е различно: съотношението между чувство и рационалност, между сантименталност и разум, е абсолютно различно. В тази различност се открива и прословутата мистерия на „руската душа“. Както в нейната дълбочина, така и в нейната бруталност и жестокост. И когато руската ирационалност се стовари с всичка сила върху моята страна, изпитах инстинктивна нужда да вдишвам силно духа на Модерната западна цивилизация…

Сблъсквайки се с безкрайната руска нощ, преживях в Прага жестокия край на Западната цивилизация, такава, каквато беше изградена в Модерните времена, базирана на индивида и неговия разум, на плурализма на мненията и толерантността. В една малка Западна страна, преживях края на Запада. Това беше моето финално сбогом.“

Милан Кундера, Париж, юли 1981

Превод от френски: Теодор Ушев, Париж, март 2022

Теодор Ушев, снимка: Facebook

*Текстът е публикуван в cultureONE.bg със съгласието на Теодор Ушев

Previous article HBO Max заменя HBO Go в България
Next article Жерар Депардьо влиза в ролята на Мегре от едноименния роман на Жорж Сименон
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here