Годината е 1816, датата – 20 февруари. Италианският композитор Джоакино Росини за първи път качва на сцена „Севилският бръснар“ – опера, която ще се превърне в едно от най-популярните и обичани произведения в цял свят и ще остане знакова за цялото му творчество.

Премиерата се състои на сцената на един от най-старите театри в Рим „Театро Аржентина“ (Teatro di Roma), а Росини сам дирижира операта си в две действия. В ролята на Конт Алмавива влиза тенорът Мануел Гарсия, на Бартоло – басът Бартоломео Ботичели. Росина е изиграна от Гертруд Ригети-Джорджи, а бръснарят Фигаро – от Луиджи Замбони.

Въпреки мащаба на работата по тази опера, Росини я написва само за един месец. По време на престоя си в Рим, за да представи друга своя опера – „Торвалдо и Дорлиска“, чиято премиера е планирана за декември 1815 г., композиторът получава предложение от херцог Сфорца-Чезарини да напише опера за „Театро Аржентина“, чийто собственик е херцогът. Условието е операта да бъде готова за откриването на карнавала през февруари; композиторът да присъства на репетициите и да дирижира първите спектакли; възнаграждението ще бъде четиристотин римски скуди, платими след третото представление. Не е определен нито сюжет, нито либретист.

Росини приема предизвикателството, като за основа на сюжета избира пиесата „Севилският бръснар“ от Бомарше. На 20 февруари операта вече е факт и прозвучава в пълния си блясък на сцената на римския театър.

А 200-годишнината от първото представяне на операта „Театро Аргентина“ чества с качването ѝ отново на сцена.