Home Настолна книга Владислав Христов: Светът сега е отворена рана

Владислав Христов: Светът сега е отворена рана

Владислав Христов: Светът сега е отворена рана
Владислав Христов/сн. Антонио Георгиев

Владислав Христов е журналист, поет и фотограф. Носител е множество отличия от български и международни конкурси за хайку, поезия и кратки прози, включително и на най-престижната японска награда Basho-an, на името на Мацуо Башо. Поредното признание идва от Международния хайку конкурс „Soka Matsubara International Haiku Competition”, който отличава Владислав Христов и още петима български автори сред 568 текста на 157 поети от 32 страни.

Какво е чувството да бъдеш отличен сред стотици поети от десетки страни?

Наградите за мен са преди всичко повод да се замисля колко много всъщност имам да уча, да осъзная, че съм начинаещ в писането. Този поглед към всяко едно получено признание ме кара да стъпвам по-трезво по земята. Още повече че хайку, а и като цяло литературата, не е състезание. Всеки бяга в своя собствен коридор, кога и къде ще пристигне често и той самият не знае. Ако нещо ти е дадено в повече от другите, положи труд да култивираш таланта си, вместо да го използваш като повод за показване на превъзходство. Това е една от най-трудните битки, пред които се изправя всеки творящ човек.

Казваш, че и най-големите майстори са ученици в хайку – това ли е най-голямото предизвикателство за теб и как започна пътя си в този жанр?

Ученето е безкраен процес, не зависи от биологичната възраст, в която сме или от опита, който имаме. Защо е този срам да се наречем незнаещи, да признаем нашата слабост? Хайку като практика специално при мен е вид признаване на моето незнание, но в същото време е и опит за неговото надмогване. Интересите ми към хайку започнаха преди около 20 години, когато четях много дзен литература. Изтокът ме привлече с минимализма на изразните си средства, които са антипод на претрупаната от какво ли не действителност на съвременния свят.

Занимаваш се и с журналистика, поезия, фотография. Как успяваш да ги съвместиш?

Не ми е трудно да ги съвместя, те запълват различни потребности за изразяване в мен. Често визията допълва словото или обратното. Въпрос на усещане е към кое ще се насоча в даден момент. Фотографията също, както и хайку, крие много подсмисли в един компресиран формат. Имаш само четири рамки, в които трябва да побереш всичко, което искаш да кажеш на зрителите.

Времето винаги е недостатъчно, този факт се осъзнава особено силно с напредването на възрастта. С годините започнах да отделям повече време на семейството и близките си хора. За зрелостта на един творящ човек можем да съдим по това дали успява да направи баланс между изкуството и личния си живот.

Скоро излезе и твой сборник с кратки прози „Мопсът на Вазов”? Какво ги обединява?

В сборника влизат кратки прози, писани през последните две десетилетия. Някои са екстремно кратки с дължина от един ред, други са по няколко страници. Голяма част от тях са писани преди пандемията. Кратката проза е много особен жанр, в който читателят може сам да дописва историите, в текста е заложен само кодът. Всеки читател има свободата да го разчете по своя си начин, да отключи в него различни болезнени теми. В този смисъл кратката проза е най-близо до поезията. Вероятно точно това е главната причина да се чувствам в свои води в нея.

С кое твое хайку би поздравил читателите на cultureOne?

Понеже светът в момента е отворена рана, мисля, че това е най-подходящото:

война

деца и косери

се сражават за черешата

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here