
Навръх студентския празник 8-ми декември и по време на Панаира на книгата, романът на руския класик Лев Толстой „Война и Мир „излиза в четири луксозни тома с корици и илюстрации, нарисувани от световнопризнатия български художник и аниматор Теодор Ушев.
Той работи по проекта по покана на изд. „Кръг“ повече от година и създава над 60 илюстрации, 50 от които влизат в четирите тома. Избрал е да работи с китайски туш върху оризова хартия.
Снимка: ИК „Кръг“ Снимка: ИК „Кръг“ Снимка: ИК „Кръг“ Снимка: ИК „Кръг“
„Целта беше да създам експресивни изображения, които да кореспондират по необичаен начин с този опус на любовта, войната, мира и човешкия екзистенциализъм“, разказва художникът.
Използван е класическият превод на Константин Константинов, създаден през 1957 г., а цялостното оформление на проекта е на дизайнера Григор Григоров.
„Война и мир“ често е определян като най-великия роман в историята на литературата, а авторът му – Лев Толстой е признат от критиката и читателите за най-добрия белетрист на всички времена.
Той създава най-прочутото си произведение в периода 1863 – 1869 година, в разцвета на младостта си, успял да се посвети изцяло на писането в първите години на брака си. Заглавието на творбата става окончателно след първите два варианта – „Три времена“ и „Всичко е хубаво“.
Снимка: ИК „Кръг“ Снимка: ИК „Кръг“ Снимка: ИК „Кръг“ Снимка: ИК „Кръг“
„Война и мир“ е забележителна смесица между реализъм, историческа проза и философия. Ако светът можеше да разкаже сам себе си, той щеше да пише като Толстой“, коментира руският писател Исак Бабел.
А самият Толстой заявява: „Война и мир“ не е роман, още по-малко е поема и още по-малко историческа хроника, защото най-добрата руска литература не отговаря на стандартите“.
Макар и фокусиран върху Наполеоновата война с Русия, сюжетът е много по-мащабен от хроника на славни сражения и бойни тактики – той е отражение на забележителната пъстрота на руската култура.
Впечатляващата по обем творба среща читателите с над петстотин живи, пълнокръвни герои от три поколения, чиито съдби се разгръщат през амбициите и злополучията на пет аристократични рода.
Отвъд художествените достойнства, големи фрагменти от текста, особено по-късните глави, са повече философски дискусии, отколкото класическа проза и формулират онези убеждения на Толстой, които ще го превърнат от опозиционер на съвременниците си в един от най-големите мислители, които човечеството познава.