Home Видео За недомлъвките и обвиненията около конкурса за директор на Народния театър говори… Албена Колева

За недомлъвките и обвиненията около конкурса за директор на Народния театър говори… Албена Колева

За недомлъвките и обвиненията около конкурса за директор на Народния театър говори… Албена Колева
Албена Колева, снимка: Facebook

Дъщерята на Тодор Колев е една от най-обичаните актриси в Народния театър. Попитах я какво мисли за напрежението около избора на нов директор на първия ни театър.

Искра Ангелова: Какво става с конкурса за директор на Народния театър?

Албена Колева:

Aз смятам, че каквото и решение да вземат, дали ще правят втори конкурс, каквото и да е то, резултатът ще бъде, надявам се – пак същият. От концепцията и от целия запис, който изгледах, си личи, че Васил е човек с опит, с визия за това какво да прави с този театър, който според мен е в много голяма криза. Сега, видимо кризите благодарение на Ковида се покриха в театрите. Защото ние не работихме, никой вече не отчиташе в крайна сметка има ли интерес към репертоар, към представление. Ние бяхме в някаква летаргия такава, зимен сън. Ясно е за всички – имаше ограничения от всякакъв характер, да не ги цитирам. Това, разбира се удари страшно много интереса към театъра и удари публиката. Хубавото е, забелязвам още в първите няколко дни, откакто започна някакво отваряне… след тази зверска криза с Ковида, че интерес има и веднага се завръща публиката – поне на спектаклите, в които играя извън Народния.

Но въпросът е, че наистина трябва да има човек, който да знае какво ще прави с театъра, и за мен това категорично е Васил. И много бих се радвала, ако той устои на всичките идиотщини, които се случват и на него, и на нас, и в крайна сметка да има един по-добър изход от тази криза. Освен всичката му концепция, опит и т.н. Васил направи един театър в Плевен. Сега, аз си позволявам да го наричам Васил, въпреки, че не сме чак как да кажа, приятели, но господин Василев направи в Плевен един театър, който предизвиква огромен интерес, има зрители… и то в град, който не е най-театралното място на България. И аз съм работила там. Аз започнах кариерата си от Плевен. И много добре знам как бързо губи интерес публиката и желание въобще да влиза, ако нещо не се случва в театъра. И наистина в Плевен той направи и репертоар. Сега не мога да кажа, че абсолютно всичко съм гледала, защото и аз съм заета, но стига да имам време, с удоволствие отивам до Плевен. С удоволствие се вдигам с колата, отивам да гледам представление в Плевен, представяш ли си? Това се случва много рядко, това се случва откакто Васил е там. Така че този прецедент, който той направи – много бих се радвала да го повтори в Народния театър. И абсолютно заслужено би било неговото място тук.

Искра Ангелова: По време на пандемията много от представленията на Народния театър – от най-обичаните, най-гледаните, най-популярните представления, за “Хъшове” се сещам на първо четене, но и не само то, са свалени от репертоара и с претекста за Ковидната епидемия,  но междувременно са репетирани и много по-големи пък и по-скъпи продукции?

Албена Колева: Разбира се, понеже слушах конкурса целия и слушах – говоря за записа… Това първо е абсолютна лъжа, че са свалени тези представления, този репертоар заради Ковида. Някои от тях отпаднаха и преди Ковида. Второ, ако питате сегашния директор, той ще ви каже, че те не са свалени. Но това е абсолютно проформа. Ти като не слагаш едно представление в програмация, все едно върви примерно популярно за народа – „Като две капки вода“, то спира да се снима, а ти казваш – не, ние не сме го свалили. Но ние не го гледаме. Това е.

Искра Ангелова: Така месеци наред новият директор на БНТ твърдеше, че не е свалял „Нощни птици“. Че сега временно го нямало по програмни причини…

Албена Колева: Ето това е. Това е същото. Надявам, декорите не са разрушени, но какво от това, като това представление не е играно примерно три, четири години – какво значение има, че декорът е непокътнат? Това как се възстановява? А пък например ще ти кажа, че от репертоара отсъства като планиране и „Шърли Валънтайн“. То защо е свалено, игра се последния път преди няколко години на пълен салон, а там аз съм сама на сцената – какъв Ковид? Но от репертоара изчезнаха и други заглавия  – не дори само на Сашо. На Сашо са, естествено, най-ярките, категорични и жестоко обичани от публиката представления. Които на всичкото отгоре имат високо художествена стойност. Тук просто няма защо да убеждавам някой. И това са „Хъшове“, „Животът е прекрасен“, „Дон Жуан“, „Полет над кукувиче гнездо“, „На ръба“. Между другото „На ръба“ е едно представление, което беше изградено  от много хора на сцената, които правим някак си една общност.

И.А.: От актьорите…

Албена Колева: Но това, което казваше „На ръба“ като идея е толкова актуално! Ако се бяхме вслушали, дето се казва – можеше и да не стигнем до войната в Украйна. Можеше и да вземем някакви мерки. Не ние, говоря – Светът, защото неговото представление беше на световно ниво. Отделно от представленията на Сашо Морфов…. отпаднаха спектакли като например последният спектакъл на професор Крикор Азарян, който е моят преподавател. Безспорен талант, всички съжаляваме за това, че го загубихме, но последното му представление… наясно сме защо е свалено от репертоара, и то беше Чехов. И то пак беше свалено на пълен салон! Кой си позволява да свали Чехов, „Вишнева градина“?! Вместо тук да се радваме и да се хвалим с това, че го имаме в репертоара, ние не го играем, незнайно защо.

И.А.: Да, на Явор Гърдев също бяха свалени представления, нали?

Албена Колева: Да, представленията на Явор Гърдев, които не мога да разбера защо бяха махнати – „Ръкомахането в Спокан“ – четири човека са на сцената, няма алибито Ковид и се радваше на такъв интерес от публиката! И редица други представления, да не изреждам. С една дума: репертоарът беше изцяло подменен тихомълком на един много реваншистки принцип. Аз друго не мога да кажа. Според мен, целта беше една: да се махне Сашо, второ: да се махнат неговите спектакли и постепенно да се разкарат абсолютно всички хора, които са работили с него… Честно, това не го разбирам. Крайно време е в българския театър и въобще в изкуството да настъпи един момент, в който най-добрият да бъде оценяван по някакъв начин.

И.А.: И друго да те питам, ти говориш за Плевенския театър, ти помниш колко години подред точно политическата класа се опитва да унищожи театрите, симфоничните оркестри в малките населени места, да ги закрие, да ги махне, да ги изгони, хората да нямат нищо, само един чалга клуб да им остане и едно казино, това е. Много опити в тази посока, многогодишни. Ето има, значи, добър пример, има такива примери няколко. Как като сложиш добър мениджър в един малък театър, в едно малко населено място хората имат интерес, хората са зажаднели за качествено изкуство, нали така е?

Албена Колева: Да, така е. Въпреки, че аз мразя тази дума „мениджър“, защото тя произхожда от един по-скоро бих казала комерсиален бизнес модел. А аз не знам как да нарека тази симбиоза, която искат да постигат от нашето министерство… Един човек, който трябва да е и икономист, и юрист, и творец. Защото той като прави репертоар има такава отговорност и се води художествен ръководител на театъра. Това е доста трудно. Рядко се намират такива хора. Но се появяват, и ти като ги порежеш на един конкурс, който е предварително свирен мач за мен, това обезсмисля състезанието, добрия пример, добрата идея и желанието да продължим в крайна сметка да правим някаква култура. Ами добре, те тези театри накрая, особено в провинцията, ще се самозакрият. Просто ще се самозакрият. Например, ако го няма този прецедент, след още десетина години Плевен няма да има нужда от никакъв театър.

И.А.: Да, и ще си ходят там само халтурите, и чалгата, и това е…

Албена Колева: И ние можем да скачаме, и да викаме, и сега има и много вредни кадрувания в министерството, и в други сфери, които се опитват да налагат директори от години. Бих казала, че много ярък пример в това отношение, примерно Христо. Христо Мутафчиев би трябвало да защитава точно това, за което говорих преди малко. Добрият пример, доброто развитие на един театър, добрата концепция, идеята за това какво ще направиш като директор. А не да седиш и да викаш: този е мой човек, искам той да стане директор. Това е порочна практика. И тя ни доведе след толкова години, може би петнайсет, до състоянието, в което сме днес. В което се проведоха едни проформа конкурси, които издигнаха едни предварително избрани хора и едни свирени мачове се изиграха, и после ние ще викаме… Аз също бях в комисия за други театри, не съм задавала много въпроси, опитвах се повече да слушам. Да разбера какво ще направи единият, какво ще направи другият. И мисля, че е излишно губене на време, наистина: ако имаш някакъв изключително назрял въпрос, задай го, ако – не по-добре прецени, оцени, така както е – чисто по съвест.

И.А.: Да, но ти казваш общо взето, че конкурсите не са протекли добре и за другите театри?

Албена Колева: Не са. В никой театър не протече добре. За мен тези конкурси бяха проформа отново, за кой ли път. И мога да кажа, че в тези комисии има театроведи – ами те би трябвало малко да обичат театъра, по-отвисоко. Защото аз съм вътре и въвлечена… в цялата тази история. Защото аз играя, аз имам разбира се, мои предпочитания. Аз съм пристрастна. Ето, примерно работя в момента с някой режисьор и много почвам да го харесвам. И мога и да бъркам. Но театровед! Сума ти театроведи са събрани там, които гласуват. Как са гласували на тези конкурси? Отстраниха ли се… прочетоха ли програмите? Те би трябвало много повече от мен да четат, да имат много по-добър страничен поглед за развитието на всеки един театър. Аз говоря много емоционално, защото наистина ми скъсаха нервите с тези конкурси. Не знам просто как да го забравя това! Няма да го забравя никога. На тази възраст сме вече, борим се вече от колко години да има промяна, да има развитие, да има добро стечение на обстоятелствата. Тук-там запяла птичка – те я застрелят, айде – Чайка.

И.А.: Да, и ние загубихме надежда всъщност.

Албена Колева: …Чайка, убили я ей така – от скука.

И.А.: Появява се някакво желание у този нов политически елит – той е избран отдолу един вид, от площада. Та сега желание за промяна има сякаш?

Албена Колева: Само нека да чуем как се казва партията – Продължаваме промяната. Коя е тази промяна? Като засега е същото – от пусто в празно.

И.А.: Много силно се надявам да не успеят злите сили да опорочат този конкурс, защото Народният театър е за пример и на всички други театри…

Албена Колева: И аз силно се надявам. Не познавам хората в Министерството, но се надявам да имат глави на раменете си. Трябва да седнат и да обмислят какво се случи на тези конкурси? Дали отново да ги почваме, не знам. Аз съм в потрес от всичко, което се случи.

Искате да знаете повече?

Previous article Брус Уилис се отказва от актьорската професия поради болест
Next article Белослава, Desy & The Visual Madmеn, Marten Roberto ще имат съвместен концерт
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here