Home Настолна книга Заекът, който избяга се завръща по случай рождения ден на автора си Джон Ъпдайк

Заекът, който избяга се завръща по случай рождения ден на автора си Джон Ъпдайк

Заекът, който избяга се завръща по случай рождения ден на автора си Джон Ъпдайк
Корицата на сп. Time с портрет на автора, снимка Facebook

                                                                                                                   

На 18 март се навършват 90 години от рождението на Джон Ъпдайк. Писателят, който си отиде през 2009 г. беше автор на едни от любимите ни, интелектуални, съвършено написани, дръзки, секси и бунтарски романи, които четяхме с огромна страст през 90-те. Смятан за големия стилист на американската нова литература, Ъпдайк разбира се не беше издаван през социализма, може би само един от ранните му големи романи „Кентавърът“ в превод на Кръстан Дянков беше видял бял свят преди 1989 г. Днес „Заеко, бягай“ и „Заека се завръща“ се преиздават с твърди корици от издателство „Кръг“. Нямаме търпение да ги държим отново в ръце! От издателството споделят, че двете книги ще са с твърди корици, в ревизираните преводи на Юлиана Касабова, Екатерина Мачева и Елка Виденова. Зад визията на томчетата стои художникът Дамян Дамянов, който провокира читателите с изцяло ново решение за дизайна: четирите корици от поредицата пресъздават света от романите в кръга на баскетболна топка. 

„Заеко, бягай“ и „Заека се завръща“, снимки: издателство Кръг

„Лесно е да обичаш хората в спомените си. По-трудно е да ги обичаш, когато са тук, точно пред теб.“

Мъж на 26 години играе баскетбол с няколко деца в малко американско градче в края на 50-те. Това е първата среща на читателя с Хари Енгстръм – Заека, един от най-незабравимите герои в американската литература. Създаден от неповторимия Джон Ъпдайк, Заекът е в центъра на тетралогията, донесла на писателя множество отличия, сред които цели две награди „Пулицър“ за художествено произведение.

„Най-живи сме, когато сме влюбени”.

„Заеко, бягай“ (преводач: Юлиана Касабова, 1967 г.) ни запознава с младия Хари Енгстръм – Заека. Бивша баскетболна звезда от малък американски град, той се чувства като затворник в свят, към който не принадлежи. Женен, с малък син и второ дете на път, той е притиснат между егото си и обществото, семейните задължения и собствените си желания. Заека решава да избяга с убеждението, че когато ти стиска да бъдеш себе си, друг ще плаща за твоите грешки. Дали това е така?

В романа си Джон Ъпдайк рисува портрет на обикновения човек от 50-те години в САЩ, но прави и моментна снимка на американското общество. Умението детайлно да навлиза в психологическия свят на героите си и едновременно с това да рисува голямата картина, контрастът между натуралистичните сексуални сцени и дълбоките философски прозрения в книгата, превръщат „Заеко, бягай“ в световен роман, посланията от който са актуални и днес. Екранизирана през 70-те години, творбата се оказва вдъхновение и за филма с Еминем от 2002-ра „Осмата миля“, чийто сценарий започва с цитат от книгата, а псевдонимът на героя е препратка към Заека на Ъпдайк.

Със „Заеко, бягай“ писателят поставя началото на своята прочута тетралогия, превърнала се в емблематична за американската литература.

„Всяка дейност става творческа, когато този, който я върши, го е грижа нея.“

Джон Ъпдайк, снимка: Facebook

Следващата книга – „Заека се завръща“ (в превод на Екатерина Мачева и Елка Виденова, 2004 г.), придава нов щрих към образа на героя, представяйки живота му десет години по-късно: в края на 60-те, когато светът е парализиран от Студената война, човек стъпва на Луната, САЩ водят война във Виетнам, хипи движението е в пика си, а Америка е залята от расизъм и насилие. В този свят героят на Ъпдайк се опитва да намери стабилност и да постъпи правилно, докато междувременно приютява в дома си необичайна компания – тъмнокож наркодилър и млада бегълка. Опитът му да се наслаждава на свобода и безгрижие и този път е обречен.

„Ако хората не говорят с децата, те спират да бъдат хора, а само машини за ядене и печелене на пари”.

В романите за Заека Ъпдайк изследва живота на героя си в продължение на четири десетилетия, рисувайки през образа му прецизна картина на цялото общество. Книгите впечатляват както с освободения поглед към сексуалните пориви, така и с дълбоките си идеи и финото изграждане на героите, които във всяка от книгите разкриват по още един пласт от същността си.

Наградите си „Пулицър“ Джон Ъпдайк получава за третата и четвъртата книга от тетралогията – „Заека богат“ и „Заека се укроти“, които от „Кръг“ обещават през есента и които ще завършат цялостно художествената концепция на Дамянов.

„Една любовна връзка иска да прелее, да сподели славата си със света. Никое действие не е толкова тайно, че да не търси аплодисменти”.

С преиздаването на романите на Ъпдайк „Кръг“ продължава да придава съвременен вид на модерните класики, след миналогодишния успех с новите издания на обичани творби от Кърт Вонегът.

Джон Ъпдайк е автор на романи, сборници с разкази, критика, поезия, есета. През 2020 г. издателство „Кръг“ представи на български и „Книгата на Бек“, която съдържа истории от обиколката му в Източния блок през 60-те години на XX в. и включва разказа „Българската поетеса“, в който е описана срещата му с Блага Димитрова.

Previous article Документална изложба и концерт по случай 115-годишнината от рождението на Дмитрий Шостакович
Next article Дискусия по въпроса с обществените медии във факултета по журналистика на СУ
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here