spot_img
6.2 C
София
събота | 03.12.2022 | 17:12:23

Здравей, приятелю!

- РЕКЛАМА -spot_img
- РЕКЛАМА -spot_imgspot_img

Здравей, приятелю,

Аз съм Искра Ангелова от „Нощни птици“. Залипсвахме си. Вече две години сънувам как ми спират предаването отново и отново, без причина и предупреждение, а аз те срещам и ти ме прегръщаш и ми казваш, че най-хубавото предстои. Сънувам, че успехът е да се върви с нестихващ ентусиазъм от провал към провал. Сънувам как всички мои гости през онези 14 години ми идват на гости у нас и правим партито на века – това е велик, весел и смислен карнавал с над 600 писатели, музиканти, артисти, философи, поети и художници, журналисти и общественици, млади изобретатели и народни певици, световни знаменитости и български политици – представи си само какъв купон! В един момент на нощта към нас се присъединяват и техните изненади и ние ставаме огромна сила – хората на изкуството, интелигенцията на България взима автографи от Вим Вендерс, от „човека на звездите“ Серджо Кастелито, от Джон Савидж – Клод Буковски от „Коса“, а Фредерик Бегбеде ни описва в новия си роман, Джон Лоутън пее „July Morning“, докато Юлия Кръстева се разплаква при спомена за българското си детство, а създателят на Уикипедия Джими Уейлс прави една съвсем нова онлайн енциклопедия за нас – нощните птици.

Какви сме ние? Кои сме? Как човек става един от нас? И защо вече ни няма в обществения ефир, защо сякаш изобщо големите медии се отказаха да водят същински, смислени разговори? Защо избягват да интервюират хората като нас и предпочитат лесното, лъскаво, скучно и кухо големеене на новия си хайлайф – „звезди“, които за жалост не могат да четат и нямат нищо зад гърба си? Кога пластичната хирургия измести мозъчната? Как така скандалът стана по-интересен от новата книга или пиеса? Знаеш какво събитие е било в началото на XX век да има премиера в театъра на българския град, да има поетично четене… И ти си го доказвал през всичките тези години – винаги си бил до нас, ние сме усещали присъствието ти, скъпи наш зрителю, дори когато трябваше да стоиш до посред нощ, за да ни хванеш! Благодарим ти! Българската публика е много по-умна, образована, чувствителна, любознателна и интересна, отколкото си мислят нашите медии. И затова ние винаги сме имали висок рейтинг.

Скъпи приятелю,

Сигурно и ти се питаш: кога точно забравихме да се събираме, за да разговаряме, да играем и да танцуваме, да идем на кино или концерт, да се срещнем в театъра… и заместихме всичките си духовни занимания с ядене и пиене? И защо „свестните у нас считат за луди, глупецът редом всеки почита“, както се е тюхкал още Ботев? Дали той или Левски, или Яворов и Славейков, които си отиват натирени от същия онзи смазващ и кален, репресивен и агресивен ботуш биха се чувствали удобно днес, тук, сега?

А свободата? Нима свободата на словото, заложена още в първата поправка на американската конституция не е също толкова важна и за българския народ и не е най-голямото човешко право? Защо ние, интелигенцията на България, да нямаме право да разговаряме, да се смеем, да тъгуваме и да критикуваме действителността публично, та да ни заглушават? Дали днешната, вече свободна наша България наистина е част от Европейските народи и им прилича – както красива къща, построена от някой наш учил по Европата дядо в центъра на някой голям наш град? Или ние наистина допуснахме Бай Ганьо да ни победи?

Мили зрителю,

Все се надявам, че не! Битката за познание, за цивилизованост, за смисъл, за поезия, за съпричастност, за нежност и за красота ще е вечна. По-стара от всички наши телевизии и от всички техни шефове. И след сто години нашите правнуци ще помнят Гена Димитрова, Владимир Димитров-Майстора, Тодор Колев, Рангел Вълчанов, Блага Димитрова, Пейо Яворов, Катя Паскалева, Панчо Владигеров, Стоян Камбарев, Васил Пармаков, Елисавета Багряна и Георги Марков, а не кой е бил политик или шеф на нещо си. Защото ние сме като прашинки, а изкуството е вечно.

Пиша ти с болка, защото преживях много тежко този напълно несправедлив ход на живота. Но нито за миг през тези две години не ми е минало и през ум да се оплаквам, макар вратите на всички медии да бяха залостени за мен и екипа ми. Паднах и станах. Аз съм борец и откакто съм работила за една от най-големите телевизии в САЩ CBS и завърших третото си образование по журналистика там знам, че тази професия е жестока. А и съм чувала, че един журналист не е добър, ако не го уволнят няколко пъти по време на кариерата му.

Но знаеш ли, приятелю, тази битка отдавна дори не е моята лична битка, ти видя какво се случи с повечето ми колеги от големия екран с мнение и позиция – изчезнаха. Т.е. ние тук се борим за по-голямо от нас дело – за това в България да има истинска свобода на медиите, а не да стоим на срамното 112-то място по този показател.

Обаче… както казват мъдреците: „И това ще мине“. Идват по-добри времена и можещите и знаещите постепенно заемат полагащите им се места начело на нещата, друга част от тях се завръщат в България. И тук иде време за добрата новина!

Уважаеми приятелю,

Цели 14 години аз водех в хола ти, в късните часове на уикенда интересни хора с още по-интересни истории, с които разговаряхме открито за нещата от света ни, за техните блянове и разочарования, и за начините, по които можем да поправим онова, което не ни харесва в днешния ни живот. Заедно с един много елитен „оркестър“ от изявени и много добри музиканти (Мишо Шишков, Петко Славов, Румен Бояджиев-син, Владимир Михайлов и Вяра Панталеева) правехме и музикален портрет на гостите ни, а нашата запазена марка си остана изненадващото идване на техни приятели – напрежението растеше, докато асистентът криеше по всевъзможни кюшета Изненадата – кулминацията на цялото шоу. До такава степен се бях вградила в произвеждането на това предаване – будех се посред нощ с идея за гост; издирвах първи учителки, любими и кръстници; изнамирах безкрайния брой интервюта на моите събеседници и четях книгите, гледах пиесите и филмите, и слушах албумите им, че си бях помислила, че да създаваш рейтингово, гледано и едновременно с това – културно предаване си е мисия, но самотна и някак обречена. Обречена.

Днес, две години по-късно започнах работа в едно ново семейство от медии. EVY Media. И вече два месеца пиша за култура на новия новинарски сайт NewsONE.bg. И знаеш ли какво, приятелю! Това е най-четената рубрика в сайта им!

Тук трябва да кажа, че за първи път от много години (а аз работя в медиите от 22) срещам толкова модерен, знаещ и можещ мениджърски екип, хора с визия, които разбират не само от медии, но и от бизнес, и държат да останат независими от политически и икономически интереси. Толкова е важно и вълнуващо да работиш с някой, който е като теб. Както на политическата ни сцена започнаха да се появяват хора като нас, така е безкрайно обнадеждаващо, че това се случва и в медиите. Благодаря за доверието към мен и се надявам заедно с тези нови съмишленици да създадем цял нов медиен тренд. Но нека не се изхвърляме. Ще започнем лека полека, стъпка по стъпка и ще се надяваме да ни подкрепиш и да ни следваш.  

Скъпи приятелю,

От няколко години моите приятели и познати казват, че не гледат телевизия. Ще оставя на теб да кажеш защо. И ще ти съобщя добрата новина – ние се връщаме! И те каним отново в уютната атмосфера на летящ клуб, където идват най-интересните, талантливите и умните хора на България и света. Нощните птици. Затова се казваме така – защото ние сме клуб на летящите хора.

От 20 март по новата телевизия BulgariaONE!

С обич: твоя Искра

- РЕКЛАМА -spot_imgspot_img
Искра Ангелова
Искра Ангелова
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.
Последни
- РЕКЛАМА -spot_img
Вижте още
- РЕКЛАМА -spot_img

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here