Home Новини ЧРД на режисьора проф. Здравко Митков, днес той става на 70

ЧРД на режисьора проф. Здравко Митков, днес той става на 70

ЧРД на режисьора проф. Здравко Митков, днес той става на 70
Здравко Митков на 70

“Обичам театър, който е блестящ в професионално отношение и храни както емоциите, така и ума. Обичам представления, които така те поглъщат, че забравяш личните имена на актьорите.” – проф. Здравко Митков за Академика 2022 г.

На 11 март проф. Здравко Митков навървши 70 години. Преподаватели, възпитаници, студенти, колеги и приятели ще се съберат в НАТФИЗ, за да отпразнуват юбилейната годишнина на Професора със спектакъла „Адската машина“ от Жан Кокто.

Здравко Митков завършва театрална режисура в класа на проф. Николай Люцканов във ВИТИЗ през 1978 г. Година по-късно дебютира с „Щастливеца иде“ от Руси Божанов в ДТ – Пазарджик. През годините поставя на сцените в Пазарджик, Перник, Младежки театър, Народен театър, Сатиричен театър, Театър „София“ и др., а също в Македония и САЩ  – „Армстронг тиътър“, Колорадо Спрингс, Колорадо и „Нов американски театър“, Рокфорд, Илинойс. Създава повече от 100 театрални и оперни постановки, сред които „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир; „Рейс“ от Станислав Стратиев; „Двуглавият орел“ и „Адската машина“ от Жан Кокто; „Животът, макар и кратък“ и „Сауна“ от Стратиев/Каринти; „Антихрист – суперзвезда“ от Миклош Хубай; „О, щастливи дни“ от Самюъл Бекет; „В самотата на памуковите полета“ от Б. М. Колтес, „Йонадав“ от Питър Шафър; „Празни стаи“ от Станислав Стратиев; „Ключът“ от Джуничиро Танидзаки и др.

“Дори и най-примитивната публика никога не се съпротивлява, когато й се поднесе висок артистичен резултат. Тя някак си по интуиция го схваща, даже когато не е на интелектуалното ниво на драматургията. Докато евтините заглавия, които се родеят с чалгата – да, те могат да взривят салона със смях и френетични овации, но не означава, че такъв е вкусът на хората…“ – проф. Здравко Митков за в. Труд, 2017 г.

Емблематични сред постановките на  проф. Митков в учебния театър в НАТФИЗ са –  „Големият брилянтен валс” от Драго Янчар (1991) „Нашият град” (“Our Town”) от Тортън Уайлдър (1993), „Адската машина” (“La Machine Infernale”) от Жан Кокто (1994), „Пролетно пробуждане” (“Frühlings Erwachen”) от Франк Ведекинд (2002), „Уморените коне ги убиват, нали?” (“They Shoot Horses don’t They”) от Хорас Маккой (2005), „Процесът срещу Дон Жуан” (“La Nuit de Valognes”) от Ерик-Еманюел Шмит (2006), „Rent” („Наемът”) от Джонатан Ларсън (2009), „Повелителят на мухите” („Lord of the Flies”) от Уилям Голдинг/Найджъл,  Уилямс (2013). Превежда голяма част от пиесите, които поставя, открива за българската сцена интересни нови заглавия. Автор е и на четири драматизации.

Изненада за професора от всичките му студенти, 2018

“В деня на премиерата аз никога не карам актьорите да репетират. Разделихме се с тях и си казахме: „Хайде, да видим какво ще каже публиката…“ – проф. Здравко Митков за Impressio 2017 г.

Педагогическата кариера на проф. Митков в НАТФИЗ започва през 1985 г. като асистент по Актьорство и режисура на проф. Н. Люцканов, а след това доцент (1996-1999) и професор (от 1999 до момента). Зам. ректор е на НАТФИЗ (1997-2000) и ректор (2000-2003). Като ръководител на класове по Актьорство и Режисура за драматичен театър успява да подготви 9 випуска от 230 творци отдадени на националната сцена, между които Виктор Калев, Иван Ласкин, Йосиф Шамли, Ирини Жамбонас, Кирил Ефремов, Алексей Кожухаров, Петър Кауков, Калин Врачански, Неда Соколовска, Александра Сърчаджиева, Искра Донова, Мартин Гяуров, Мила Банчева, Петър Лъджев, Гергана Плетньова, Бойко Кръстанов, Лиляна Шомова, Силвия Петкова, Людмила Стоин, Елица Костова, Шахин Шехзен и много други. През годините асистенти на Професора в НАТФИЗ са Валентин Ганев, Ани Вълчанова, Петър Пейков и Людмила Стоин.

„Какво ви дава работата с младите в НАТФИЗ, на какво ви учат те?

Много ми дава. Ако не беше сверяването на вкусовете, начинът на мислене на младите, тази кореспонденция със съвремието, интелектуалното равнище на новите поколения, с които се срещам всекидневно, аз вероятно безвъзратно щях да затъна в собствени режисьорски клишета… Тези ми контакти са корективът на мисленето ми. Чрез младите не се приспива у мен усетът за съвремието ни, за хората в момента в обществото. Благодарение на младите аз бягам от рутината.“ – из интервюто на Лилия Динова с проф. Здравко Митков за СБЖ

Проф. Здравко Митков е носител на престижни национални награди, между които Награда на МНО, Награда за режисура – „Аскеер 2000“, Награда на София (2002), Награда „Икар“ (2017) и др. Член е на изпълнителното бюро на АСИТЕЖ (Международна организация за детски и юношески театър – 1987-1991). Гост-професор е по режисура в Колорадо Колидж, Колорадо Спрингс, САЩ (1997).

„Адската машина“, снимка: НАТФИЗ

На 11 март от 19.00 ч. на Голяма сцена в Театър НАТФИЗ, от близо 230 възпитаници, само Борис Кръстев, Благица Стоименова, Георги Крумов, Георги Начов, Добромир Тодоров, Елена Петрова, Изабела Иванова, Ивайло Кутев, Константина Георгиева, Константин Николов, Сара Драгулева, Мария Илиева  и Петър Терзиев – абсолвентите от последния випуск на проф. Здравко Митков ще имат привилегията да играят за Професора си.

„Адската машина“ и днес е изпитание за всички клишета, които тровят театралната ни рутина. Нахално свободната игра на автора с жанровете, блестящият език, смесващ епохите без никакъв свян, дълбоката чувственост и фарсовият (на места) рисунък – всичко това ни е вдъхновило днес да приемем интелектуалната покана на Кокто. – проф. Здравко Митков за „Адската машина“, Театър НАТФИЗ 2021

През септември 2022 проф. Здравко Митков ще поведе следващите два класа от млади актьори в НАТФИЗ. Желаем им успех!

„Адска машина“, снимка: НАТФИЗ
Previous article Илон Мъск стана татко на момиченце У (Уай)
Next article „В сърцето на машината“ с Александър Сано и Юлиан Вергов вече по кината
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here