Home Нашите новини Жива Кюлджиева – една от най-големите български текстописки и поетеси

Жива Кюлджиева – една от най-големите български текстописки и поетеси

Жива Кюлджиева – една от най-големите български текстописки и поетеси
Жива Кюлджиева, снимка: личен архив

Жива Кюлджиева е автор на едни от най-големите хитове на българската музика в българската естрада, рок, поп и джаз. Днес все повече българи научават името на жената, чиито текстове пеят и знаят наизуст.

От 60-те години на 20 в. българската популярна песен има забележителен подем. Автор на текстовете на едни от най-известните песни е Жива Кюлджиева – даровита поетеса и очарователна личност.

Историята ѝ започва от морския град Бургас. Родена е през 1932 г. в семейството на зъболекаря Богдан Брайков – виден ерудит в града. Произхожда от известен български род, от който е и поетът Христо Ботев. Прадядото на нейния баща и бащата на поета-революционер са братя.

Голямата българска поетеса е авторка на повече от 1500 текста на песни и още множество стихове. Нейни думи звънят в песните на едни от най-любимите български музикални изпълнители като Мустафа Чаушев, Маргарита Хранова, Йорданка Христова, Паша Христова, Лили Иванова, Кирил Маричков, Богдана Карадочева, Мария Косева, Христо Кидиков, Жан Шейтанов, Румяна Коцева, Емил Димитров, Мими Иванова и Развигор Попов, Мая Нешкова и още много други. Писала е за група „Ел-зет“, за „Сигнал“, за „Щурците“ и др. Работила е с едни от най-изявените български композитори и музиканти.

По нейни текстове са създадени много детски любими песни като вечното „Балонче хвърковато“ на композитора Андрей Дреников и „Вълкът и седемте козлета“ на Мими Иванова и Развигор Попов.

Жива Кюлджиева, снимка: личен архив

Жива Кюлджиева е носителка на множество престижни награди, в това число от конкурсите “Бургас и морето”,“ Море и спомени” – Варна, ”Златен кестен”- Петрич, “Златна лира” от Съюза на българските музикални и танцови дейци за изключителен принос за развитието на съвременната българска музика. През 2016 г. по предложение от Европейската агенция за защита на изпълнителите, продуцентските и авторските права (ЕАЗИПА), Общинският съвет на Бургас ѝ присъжда званието “Почетен гражданин на Бургас”.

80 нейни творби са събрани в стихосбирката „Жива-стихове и песни“. Поетесата е член и на дамския литературен салон „Евгения Марс“.

През 2021 година е създаден филм разказващ биографията и творчеството ѝ. Тя сама избира заглавието на филма, а именно: „Жива Кюлджиева – свят, прегръщам те с песен“. Тези нейни думи отекват като вечно послание, едно последно послание към света и хората.

Жива Кюлджиева си отива от този свят навръх Нова година на 31.12.2021г. Оставайки завинаги във висините на историята на българската музика и поезия.

Нейното послание, нейната последна прегръдка към света е запечатана в биографичния филм за голямата българска поетеса. Сценарист и режисьор на лентата е Петър Гайтанджиев, продуцент е Дарина Шопова, оператор – Наталия Алексиева.

Филм: „Жива Кюлджиева – Свят, прегръщам те с песен“

Петър Гайтанджиев:

„Жива Кюлджиева е една прекрасна личност, с много богата култура и духовност. Това е формирано от семейството й. Веднага намерихме общ език. Тя създава аура около себе си. Тя успя да види филма, много го хареса, с нея има няколко интервюта за начина, по който се създава нейното творчество, темите, които я вълнуват. Успяхме да разговаряме и с най-близките й хора.“

Великата хармония и дълбоката душевност на твореца Жива Кюлджиева усещаме във всеки неин стих, във всяка нейна звънка дума. С изключителния си усет за ритъм и такт, с прилежното владеене на лексикалната структура, Жива Кюлджиева е феномен в българската песенна поезия. Изучавана в университетите, тя е пример за младото поколение български изпълнители и текстописци.

Поезията е не просто изкуство, а чувство за хармония, мъдрост и чистота. Всеки, докоснал се до харизматичната личност на Жива Кюлджиева, остава очарован от нейната благост, ерудиция и скромност. Всеки, прочел стиховете ѝ е възхитен от онези нрави, достойнство, чистота, чест, чиста любов, които бликат от творчеството ѝ.

Затова и българските изпълнители и творци изговарят името ѝ с нескрито вълнение.

Жива Кюлджиева, Снимка: личен архив

Искате да знаете повече?

Родът на Жива Кюлджиева идва от китния Калофер. Прадядото на нейния баща и бащата на българския поет-революционер Христо Ботев, са братя. Баща ѝ д-р Брайков е роден през 1902 г., завършва стоматология в Берлин с пълно отличие. През 1927 г. той се установява в град Бургас, където среща майката на Жива – Ралука. Така се ражда Жива през 1932 г. в Бургас. Жива Кюлджиева е израснала в уважаван български род. Баща ѝ д-р Брайков има богата фонотека от колекционерски плочи, знае шест езика, уважаван и обичан заради своите професионализъм и доброта. Той превежда от немски стихотворения и разкази. В дома на Жива Кюлджиева има богата библиотека. Тя неминуемо попива афинитета на родителите си към изкуството и литературата.

От страна на майка си – Ралука, Жива Кюлджиева е наследница на големия български род Грозлекови. В Бургас това е известен търговски род. Но следите на Грозлекови в историята водят до Копривщица, дори името на представител на рода се среща в ктиторски надпис на входа на Рилския манастир. Грозлеков на старославянски означава „усойно място“, каквото е точно мястото където са положени основите на днешна Копривщица.

Големият карнобатски герой от епохата на Освобождението – Алекси Нейчев, също е прадядо на голямата ни поетеса жива Кюлджиева.

Майката на Жива – Ралука е една от най-красивите и стилни жени в Бургас. В дома на Жива са се организирали соарета, срещи с видни българи и творци. Жива завършва девическата гимназия в Бургас, където изучава класическа литература и латински език.

По-късно се омъжва за музиканта Никола Кюлджиев. По професия Жива е рентгенов лаборант, но покрай съпруга си тя често посещава Балкантон. При срещите си с музиката Жива започва да си води все повече и повече записки. Записва текстовете по вече създаден музикален фон и така става една от най-търсените български текстописки за времето си. Съпругът ѝ, професионалният музикант Никола Кюлджиев, също е интелектуалец. За него композиторът Кирил Икономов казва следното: „Беше ерудит от най-висока класа. Няма някой, на който да не е помогнал в Балкантон. Неподражаемо беше чувството му за хумор, аристократ в истинския смисъл“. Никола Кюлджиев свири на контрабас, първоначално е музикант в оркестрите „Оптимисти“ на Божидар Сакеларов и „Балкантон“ на Димитър Ганев. По-късно става и редактор и първият продуцент в „Балкантон“.

Жива Кюлджиева, Снимка: личен архив

Изкуството движи света напред. Трябва да правим всичко възможно да предаваме на поколенията история на бългаската култура. А Жива Кюлджиева е значима част от българската история и култура. Нека съхраним образа на една голяма българска поетеса и да го носим с гордост по пътя напред. Защото България е дом на изключителни творци. И българите трябва да достигаме до тях и да помним имената им. Хора като Жива Кюлджиева са пример, който трябва да бъде показван. Хора на доброто, на достойнството и на изкуството.

Жива Кюлджиева, снимка: личен архив

„Обичам мелодичната песен, която без дидактика да ти внуши добродетел, едно хубаво чувство към хората, поклон към природата, така че в моите песни най-много се радвам, че е имало добър синхрон между текст и музика, които са стоплили сърцата на много хора!“ Думите са на Жива Кюлджиева по повод обявяването й за почетен гражданин на Бургас през 2016-та година.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here