Home Музика и танци Звезди бяха на среща за квотата за българска музика в ефира… с Възраждане

Звезди бяха на среща за квотата за българска музика в ефира… с Възраждане

Звезди бяха на среща за квотата за българска музика в ефира… с Възраждане
Йорданка Христова, Милена

Има такава вълна, такова желание сред българските музиканти, те говорят за това отдавна – да се наложи задължителна квота за българска музика в ефира. Е, Възраждане реши да я яхне, като вземе подмятаната и дискутирана болна тема, по която никой не предприемаше нищо. От друга страна, ако никой не се заеме – проблемът остава нерешен. Както онзи проблем с липсата на желание у българската политическа класа да финансира и подкрепя българската култура, доказван многократно със срамното число от 0.4 % от БВП, който си стои в този си размер от 90-те насам (с малки изключения) в бюджета ни. Толкова се зарадвахме на коалиционното споразумение този процент да се вдигне до 1, че и 1.5%… Ама може би напразно.

Т.е. нека зададем въпроса така: ако политическа сила, която може и да не харесваме, реши да се заеме с проблем, който ни е важен – трябва ли да участваме? Този морален въпрос стои пред изпълнителите, които са отишли на срещата с Възраждане. Тук обаче е хубаво да уточним още нещо – това не е била среща в подкрепа на Възраждане, а среща с консултативен характер – вероятно Възраждане са потърсили българските музиканти и членове на музикални сдружения за управление на авторски права, за да се посъветват с тях какво да се направи. Т.е. единствено от тази политическа формация са се сетили, че могат да използват обществената енергия на хората на изкуството, която обикновено е чиста и помитаща, в свой интерес.

Ето и какво се е случило там:

Български изпълнители и музиканти, сред които Йорданка Христова, Милена Славова, Силвия Кацарова, дует „Ритон“, Васил Гюров, DJ Диян Соло, Люси Иларионов, се отзоваха на поканата на „Възраждане“ за среща в парламента във връзка с идеята на партията за квота от 50 процента българска музика в ефира на БНР и БНТ, като 10 процента да е нова.

На разговора присъстваха и представители на двете обществени медии, които изразиха подкрепа за българските творци. 

На срещата не беше постигнато съгласие по дефиниция на „българска музика“ – дали това означава авторите да са българи или да се пее само на български език. Чуха се гласове и за по-висок процент българска музика в ефира на обществените медии от 70 и дори 100 процента.

Композиторът и продуцент Герасим предложи в обществените медии 50 процента от музиката да е българска, като 20 процента да е нова, т.е. създадена до пет години назад, а в частните – квотата да е 20 процента, от които пет процента нова.

Йорданка Христова коментира, че трябва да се наложи процент българска музика, защото ефирът е български. По въпроса за интонационната среда, тя каза, че много държи, когато някой дойде в България, да се почувства в България, дали ще е с фолклорната музика или с шопската салата. Във Франция всичко е на френски, допълни тя.

Здравко от дует „Ритон“ отбеляза, че от България изтичат милиони всяка година за чужди изпълнители вместо да се инвестира в нашата култура, което, по думите му, е кощунство. По думите му всичко е въпрос на лобизъм и на завземане на нашия пазар. От това губи българският шоубизнес, коментира той. Според поп изпълнителя квотата за българска музика трябва да се отнася за песни, чиито автори са българи и е на български език. 

Силвия Кацарова коментира, че по времето на социализма за една година е взимала пари за една „Лада“ от отчисления (от излъчване на песни), а сега за една година – 200-300 лева. Тя отбеляза, че българските изпълнители са разединени също като българския народ. 

Според Васил Гюров е дошъл моментът за тази законова промяна. Той посочи, че процентът на българска музика в ефира е паднал до около 15 спрямо 85 процента чужда музика в момента. Той каза, че пее на български език, но има десетки, стотици музиканти, които искат да правят песни на английски. За него най-точният критерий за българска музика е такава, създадена от българи. Като пеят на английски, парите ще останат пак тук, посочи Гюров и изрази опасения, че иначе много музиканти няма да подкрепят идеята.

DJ Диян Соло от Deep Zone Project предложи от квотата от 50 процента българска музика, пет процента да е изпълнена на чужд език. Запиши си песен и на китайски, но в България ще звучи на български език, репликира го Здравко от „Ритон“. 

Барабанистът Пейо Пеев също подкрепи подобна промяна в Закона за радиото и телевизията за 50 процента българска музика. Той обаче посочи, че два други законопроекта – на БСП и на ВМРО, не са успели.

Много сме мотивирани този път да се случат нещата, заяви Цвета Галунова от „Възраждане“. Чухме за по-висок процент от 50 процента, бихме се радвали, ако успеем да го прокараме, допълни тя.

Българските изпълнители поставиха въпроса и за защитата на авторските и сродните права и ниските тарифи за излъчване на песен. Милена Славова отбеляза, че няма инстанция, която да подкрепя млади музиканти.

Previous article Квинтет ПИЛЕКАДОНЕ ни изненадва с няколко световни премиери и гости
Next article Филмът „Петя на моята Петя“ се връща в кината за 60 години от рождението на Петя Дубарова. Да си спомним непокорната поетеса, сложила край на живота си с нейните „Мисли в час“
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here